от това лято насам със сигурност разбрах едно. за да може тук да се смени лидерството, защото в крайна сметка българия се оказа лидерска демокрация, вж. костов, после бойко борисов, трябва да се появи нов лидер, а такъв няма. другото, което разбрах е, че интересите са толкова дребни и на гъсто разпределени в населението, че образуват едно голямо, непоклатимо цяло, независимо как воюващите срещу "мафията" се виждат. те също са част от нея. дори водещите се за най-принципни журналисти служат на определени групировки, които пък имат свои не толкова чисти и святи цели. българия не е и разделена, защото българия не е софия. битката за власт е на микро-ниво, незабележимо за окото на обикновения българин, който няма смартфон, но има кокошарник. претенциите за честност достигат невиждани лицемерни размери, и подмяната е въздухът, който дишаме. без изключение. тези, които наистина мислят, и не принадлежат на никоя клика, партия или красива и интелигентна групичка, са чужденци, тотални емигранти в собствената си страна. всяка истинска чужбина може да предложи не по-ниско ниво на емоционален комфорт.спасението е индивидуално, а за тези, които зависят от принадлежността към други, спасението е стадно. всяко стадо обаче е отглеждано с една единствена цел - да бъде заклано.