Ето нещо старо, което обаче никак не е овехтяло. Фунийките с крем са любим сладкиш, макар и да ги приготвям изключително рядко. Имам една рецепта, която винаги следвам и не съм опитвала нищо друго. Рецептата съпровожда комплекта от 25 метални фунийки и според мама е много успешна. Убедила съм се отдавна в това, въпреки че още от първия път когато съм ги приготвяла заменям свинската мас присъстваща в съставките с краве масло и амонячната сода (кой използва това сега!?) с бакпулвер. И винаги след като направя крема си мисля, че крем муселин би бил много по-добър избор. Оставам си обаче само с мисълта и никога не предприех промяна. Запазвам оригиналната рецепта и сега.

Сладкиш „Букли“ е бил известен на домакините от времето на майка ми, струва ми се сега също. Рецептата обаче, явно се е предавала от уста на уста или се сдобиваш с нея само след закупуване на комплекта от металните фунийки. Тази мисъл ме осенява след като прерових всички стари кулинарни книги и след като не намерих никаква следа в тях за този сладкиш. Чудя се защо ги наричат сладкиш. Може би защото не са сладки, а думата петифура е била не толкова непозната, колкото неизползвана по това време. Името „Букли“ също не е много известно, но когато се каже фунийки с крем всеки ще се сети за спираловидно навитите конуси, напълнени с жълт крем. По-притеснителното е, че сега може да се намерят всякакви рецепти за фунийките, но е трудно да се открият самите метални фунийки върху които се навива тестото. Чувала съм, че можело да се направят от капачки за буркани или алуминиево фолио. Не съм опитвала и не мога да дам никакво мнение, но с радост ще приема съвети от практикували по този метод.

Винаги съм смятала, че тези фунийки са празничен сладкиш, а приготвянето им трае цяла вечност. Първо тестото, следва навиване и печене, после кремът с охлаждане на два пъти, после да се напълнят… Е, не е чак толкова дълго, но изчакването им за 24 часа, в които кремът попива в сладкото тесто наистина може да ти се стори твърде дълго. Такива спомени са останали и у Вальо, който си припомни фунийките на неговата баба. За разлика от моите те били двойно по-малки (металните фунийки върху които се навива тестото също били по-малки), но чакането било също толкова дълго. Има защо. Като един от най-вкусните десерти за времето на моето (и не само моето) детство, предпочитам да запазя репутацията му на празничен и сега.

Сладкиш „Букли“ си пожела Румяна.

Сладкиш „Букли“

Тъй като приготвянето и охлаждането на крема за пълнежа на фунийките изисква повече време, добре е изпълнението на рецептата да започне с него . Може да се направи ден предварително и да се охлади добре в хладилник за през нощта.

Напълването на тестените фунийки става след като изстинат. Пълнят се с добре охладения крем.

От крема може да остане известно количество, което може да се използва за допълване на фунийките (прочети в „Сглобяване“) или друг сладкиш.

За най-добър резултат, напълнените фунийки се оставят да престоят 24 часа. През зимата и в по-хладно помещение това може да стане извън хладилник, но в горещо време, фунийките трябва да се съхраняват в добре затворен съд в хладилник, иначе кремът бързо вкисва.

Потапянето на отворения край на фунийките със смлени орехови ядки не се споменава в рецептата, но аз ги помня точно така. Повече орехи – по-добре.

Посочените дози са за 24 броя.

За тестото:

  • 2 яйца, със стайна температура
  • 200 г захар
  • 250 мл прясно мляко, със стайна температура
  • 170 г масло, разтопено и охладено
  • 1 чаена лъжица бакпулвер
  • 800 г бяло брашно
  • 1 белтък за намазване
  • разтопено масло за намазване на металните фунийки

Фурната се нагрява на 180°C.

Яйцата и захарта се смесват в купа и се разбиват с телена бъркалка. Към тях се добавят прясното мляко и маслото.

Брашното се пресява с бакпулвера. Добавят се към течните съставки и се замесва меко тесто. Тестото се разделя на две равни части.

Всяка част се разточва на правоъгълник, чиято дебелината трябва да бъде около 5 мм.

От правоъгълниците се изрязват ленти с широчина 2 см.

Металните фунийки се намазват с разтопено масло.

Като се започне от острия край на металната фунийка, лентите тесто се навиват спираловидно, като краищата им се застъпват, а острата част се притиска добре за да не се образува дупка.

Цялата повърхност на тестото се намазва с леко разбит белтък. Фунийките се подреждат в тава върху хартия за печене.

Пекат се в предварително нагрятата фурна на 180°C за 35 минути или докато придобият златист цвят на повърхността. След като се извадят от фурната се оставят в тавата да се охладят за няколко минути докато е възможно металните фунийки да се хваната с ръка и се освобождават от тях. Тестените фунийки се оставят да се охладят напълно преди да се напълнят.

За пълнежа:

  • 1 л прясно мляко
  • 1 ванилова шушулка или 1 супена лъжица ванилова есенция
  • 4 жълтъка
  • 300 г захар
  • 90 г бяло брашно
  • 150 г меко масло
  • смлени орехови ядки

Прясното мляко се изсипва в тенджера и към него се добавят остърганите семенца от ваниловата шушулка. Загрява се на умерен огън докато започне да завира.

Жълтъците се смесват със 150 грама от захарта и се разбиват с миксер докато се сгъстят и изсветлеят. Към тях се добавя брашното и се разбърква хубаво.

Когато млякото заври на тънка струйка и при непрекъснато разбъркване се добавя към жълтъчната смес. Всичко се връща в тенджерата, която се слага на умерен към слаб огън. Сместа се разбърква непрекъснато с телена бъркалка за 5-6 минути или докато заври. Вари се 2-3 минути без да се прекъсва разбъркването. Оставя се да се охлади напълно като се разбърква от време на време.

Когато кремът се охлади, маслото и останалите 150 грама захар се разбиват на пухкав крем. Добавят се към млечния крем и се разбъркват до хомогенезиране. Ако се използва ванилова есенция, тя се добавя на този етап. Кремът се покрива със стреч фолио и се охлажда в хладилник за 4 часа.

Сглобяване: Охладеният крем се поставя в сладкарски пош с широк кръгъл накрайник. На снимката долу се вижда, че използвам накрайник „отворена звезда“, тъй като имах намерение половината от фунийките да оставя непотопени в орехи, но после се отказах от тази идея. Може да се използва и найлонов плик, който се напълва с крема, а после едното връхче се отрязва с ножица. Приставките не са задължителни.

Охладените тестени фунийки се напълват с крем и се оставят по възможност подпрени вертикално за да не изтече кремът докато престояват. Когато престоят известно време, част от крема попива в тестото и това оставя следа като се вижда хлътване в отвора на фунийката. Може да се допълни с още крем.

Отворът на всяка напълнена фунийка се потапя в смлени орехи.

Оставят се да престоят за 24 часа преди консумация.

SOS – Сладкиш „Букли“ или фунийки с крем е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана