Един талантлив млад човек-журналист постоянно губи почва под краката си и изостря своя език, смята, че колкото по-гръмко каже нещо, толкова по-аргументирано става то. Като че ли аргументите на силата (дори словесна) нарастват силата на аргументите. Жалко е, че този млад човек-журналист болезнено не може да си даде сметка как от принципно говорене преминава към говорене по принцип. И че дори с най-радикалния изказ може да обслужва най-законсервираното статукво. Млад човек, а на практика заема склеротизирали позиции и отстоява престарели принципи... Няма връщане към златната клетка на социализма, където бе сигурно, защитено, храната бе гарантирана по три път на ден, но не позволяваха да се излиза извън клетката и казваха с кого да си в клетката, какви песни да пееш и ннарждаха да се подчиняваш на дневно-нощния режим, спуснат „отгоре" за обитателите на клетката.Не е ли по-отиващо на младия човек-журналист да спомага за това - хората да се научат да се справят извън клетката, където наивните птички са застрашени от ястреби, котараци и злобни същества стрелящи с прашки?Няма връщане към хлорираните води на социалистическия басейн, край който подтичваше спасител с космати гърди и загрижено-самодоволен вид