“Зад мен заключват вратата. Нямам време да разбера какво става. Друга врата се отваря и Кадафи влиза. Това е същият стар, грохнал атлет с подпухнало лице и уморени черти, един толкова лош актьор, колкото е и декорът, сред който се намира. Но аз не го оставям да каже нищо и започвам с упреците: “Давате ли си сметка за начина, по който си се отнасяте