Тръгна си той, а на следващия ден отново ме извикаха при него. – Е, стига вече Смъртник – започнах го още от вратата. – Омръзна ми да се занимавам с тебе. Ако ще умираш, лягай и го направи като хората. Имам толкова болни на главата си, които наистина умират. – Не съм Смъртник вече – ухили се оня. – Знам доброто. Затова те извиках. Приседнах на пейката в двора без покана. Усещах добре, че ще се случи нещо важно.