Да си пенсионер в България е почти като обричаща диагноза. Много от възрастните хора проклинат държавата, монополистите и въобще живота, който живеят в родината. В напреднала възраст, когато тялото не те слуша, когато децата са създали свои семейства и често са далече от дома и когато доходите ти от пенсия не стигат, за да покриваш ежедневните си разходи за храна и консумативи, като че ли се отказваш от живота. Чувала съм много възрастни хора едва ли не да проклинат съдбата си на български пенсионер. Освен мизерията и отношението от институциите и на улицата, социалната изолация заради липсата на средства превръща дните и вечерите в ад. Случайно на една екскурзия в Турция се запознах с възрастни дами, които тотално объркаха представата ми за български пенсионерки. Не, че животът не им е поднасял изпитанията или са свръх богати, просто те са открили мястото, на което в пенсионна възраст могат да срещнат приятели, да практикуват хобито си, да отидат на театър или просто да...