Удоволствието да общуваш с млади хора е безмерно. Особено с онези от тях, които не са объркани и бездарни. Не се изненадвайте – все още ги има. Те знаят какво искат. Знаят как да го постигнат. Не им пука за лицемерното мнение на кухи фактори, които въртят една и съща плоча вече толкова години. Младите не четат, не се интересуват от нищо. О, какво нещастие – младите са бездуховни... Удивлява ме волята на инстинкта на истинските млади хора – те са толкова истински, нищо общо с мъртвата паплач, пъплеща наоколо като епидемия. Вчера имах доста работа в града. В промеждутъците между срещите поздравих всички, които сметнах за нужно да бъдат поздравени. Само след няколко думи те ми споделиха последните си намерения. Намеренията на всички съвпадаха. Казаха, че се махат от тук. Нищо вече не можело да ги задържи. Побързах да им кажа, че са прави, защото съм убеден, че са. Срещнах няколко музиканти, един математик, преводачи, двама поети, гимназисти от гимназии по икономика. Бяха...