Преди повече от 3 години бях шокирана от селски сеир на женски волейболен мач, на който състезателките се ритаха и псуваха, забравяйки нежността и красотата. Тогава попитах „Да влизам ли в манастир”, неразбирайки подобни прояви. От февруари 2008 година обаче до сега такива сцени няма, волейболистките се укротиха. А днес, когато всички гледаме към мъжкия ни национален отбор, тръпнем и мечтаем да вземем победа след победа по пътя към европейския връх, някак не забелязваме какво се случва сред бъдещите Казийски, Николов, Соколов и компания. Бях по...