Ала скоро до ушите на Невена стигна клюката, че синът й е залюбил Ирина. Цял ден не можа да си намери място в къщата. Излизаше на двора, шеташе, прибираше се, сядаше, ставаше. Отвътре я ядеше като паразит мисълта, че Димитър се е загледал по някакво си бедно сираче, дето няма никакъв чеиз. Отиде тя при мъжа си и седна до леглото му. Всичко му каза, та да й олекне. - Няма лошо ма, Невено – рече той с немощен глас. - Като се обичат младите, нека се вземат. - А бе ще се вземат! От лежане ти е изтекъл мозъкът! - нахока го тя. - Таквиз пиявици като Ирина ги има под път и над път. Знае тя, гювендията, че Димитър е чорбаджийски син и за това го е омаяла. - Не говори тъй, Невено. Децата може наистина да се обичат. - Знам я аз тъз обич. Заради парите и нивите е всичко туй. Ама няма да я бъде.