/КРОСС/ Това вече не са онези пътешественици, които идват да научат, да общуват. Това са консуматорски маси, нахлуващи с парите си, искащи забавления и очакващи да ги обслужваме. На места вече се бунтуват. Не обаче и в България. Българската публика сигурно е била изненадана, когато през тази пролет научи за нападенията на анархисти срещу британски туристи в Каталуния: обругаваха ги, пръскаха ги със спрей, пукаха гумите на автобусите им. После пак там дойдоха терористичните акции, чиято кулминация според плана била взривяването на „Саграда фамилия" - туристическата катедрала в Барселона, замислена от Гауди като „катедрала за бедните". Колкото и различни да ви изглеждат тези два новинарски потока, между тях има нещо общо: народите започват да се вдигат на бунт срещу този централен ритуал на глобализацията. Младите левичари автономисти от АРАН се борят срещу частното присвояване на печалби от индустрия, която изсмуква ресурсите на общността. Ислямо-фашистите пък са обидени от циничното излагане на неравенства, тела и култури, което ги маргинализира на глобалната сцена. Да се готвят Париж, Лондон, Прага... Но войната има и други измерения. Туристически градове като Венеция (55 000 постоянни жители, 20 милиона посетители годишно!) са практически унищожени от масовия туризъм. Само си го представете: върволици от хора се движат безспирно по централните улици, надничат в прозорците ви, търсят преживявания, напиват се