/КРОСС/ След призива на германския канцлер Ангела Меркел от лятото на 2015 г. към бежанците: „Елате ще ви приемем", миграционният въпрос се превърна в основен сегмент от политическите и дипломатическите акценти в европейското и глобалното пространство. За кратък период от време европейският юг се превърна в желана дестинация на мигранти от арабските и африканските държави. Публичното пространство се запълни с информации за големи количества хора, преодоляващи почти без проблеми акватории и държавни граници. Продължава да процъфтява каналджийството, което се превърна в доходоносен бизнес с милиарди печалби, а „мечтаната обетована земя" Германия заприлича на огромен мигрантски лагер, в който институциите и отделните граждани се сблъскват с неидентифицирани (в повечето случаи) младежи, които открито демонстрират агресивно поведение, но с пълната увереност за тяхната безнаказаност. Нещо повече, мигрантите са убедени, че е задължение на германските власти да да им осигурят социална закрила, квартира, пари и спокоен обезпечен живот. Този неконтролиран като цяло процес постави Европа пред няколко предизвикателства, с които тя трудно се справя Първото е свързано с невъзможността на европейските и националните институции в ЕС да се договорят, но още по-важно - да осъществят ефективна програма за интеграция на пристигналите мигранти