За балканските народи отоманското владичество е връщане назад в развитието. На Балканите кипи търговия, идват венецианци и генуезци, има богата книжовна дейност (Търновската школа) с елементи на ренесанс. Всичко това е унищожено. В първите години на владичеството съществува и робската институция, като българите са продавани като роби на специализираните пазари. След това те са закрепостени към земята, която е собственост на султана, и са принудени да дават ангария. За кръвния данък да не говоря. Но отнемането от семейството на първородното мъжко дете е варварство, за мен равносилно на поробване. Въобще, неравноправието в Отоманската империя е прекратено едва през 1856 г. с подписването от султана на Хатихумаюна, който премахва изтезанията, дава и гарантира равни граждански права на христяните спрямо мюсюлманите в империята. Та след като до този период имаме официално господстващ елемент, то подтиснатите народи имат пълното основание да се разглеждат като поробени, лишени или с ограничени права.