/КРОСС/ Определянето на постсъветска Русия като основен враг на Запада, докато сунитските ислямски монархии в Близкия изток и ислямистка Турция, в която си проправя път неоосманизма, се смятат за съюзници или приятели, е опасна геополитическа грешка. Основният интерес на Запада и главната мисия на НАТО не е да демонизира режими, които не харесва, като например авторитарната клептокрация на Путин или на други недемократични държави, които не представляват пряка военна заплаха. Основният интерес по-скоро трябва да е да опазим своята земя, море, въздушно пространство и население. Обаче за да постигнем това, трябва да определим кой е „врагът". Във военния и стратегически смисъл на думата, „враг" е онзи, който реално застрашава нашето съществуване в краткосрочен и дългосрочен план, както и нашите интереси, а не просто не споделя нашата представа за демокрация и човешки права. Радикалният ислямизъм отговаря на тази дефиниция, тъй като неговите привърженици целят да заменят нашия начин на живот на Запад чрез антагонистичната теократична система на Шариата (ислямския закон). Това е явно предизвикателство за нашия демократичен, светски ред и за юдейско-християнската цивилизация