/КРОСС/ Поредната вълна от протести срещу „циганската престъпност" заглъхна. Познатият цикъл и този път се завъртя по известната ни схема. Повод, избухване, шумотевица, протести, медийни и политически приказки, умора и отшумяване. И без това вниманието на живеещите в социалните медии трудно може да се задържи върху една тема за повече от няколко дни. Както и на другите медии, чиято задача е да помни, припомня и анализира. До следващия повод или избори. Много от това недоволство е напълно легитимно, струпването на проблеми около гетата е такова, че където и да захване човек няма да излязат много приятни неща. В същото време, едва ли картината навсякъде е една и съща, но ние като общество почти нямаме идея къде и как всъщност се развиват процесите, за да намерим и осмислим работещите модели на поне частично справяне с трудностите. Затова е не знаем как да ги умножаваме на други места. Тази повтаряемост на описания по-горе цикъл все по-малко обаче помага на засегнатите. Тяхното недоволство се оказва удобно, едновременно осигуряващо поле за краткосрочни решения, но и изместващо вниманието от почти спрелия разговор за престъпността в България. Шумните протести срещу „циганската престъпност" периодично избутват вниманието от всички останали безобразия, които са вече толкова част от ежедневието ни, че спираме да ги назоваваме и да говорим за тях. Или пък удобно изчерпват цялата тема за престъпността и ние с досада изместваме поглед