/КРОСС/ Честно казано, ако управляващите ме бяха попитали за съвет... Не, че ще ме попитат и не, че когато по длъжност бях призван да давам съвети този, на когото трябваше да ги давам се нуждаеше от тях, камо ли да ги чуе, какво остава пък да се вслуша в тях. Та, исках да кажа, ако управляващите ме бяха попитали за съвет, щях да им дам само един: Спешно, срочно, неотложно, незабавно да се съберат само заради едно - да спрат всевъзможните, разнопосочни, стихийни, необмислени, първосигнални, гротескни, понякога истерични, нерядко взаимно изключващи се, най-често абсурдни действия, които не стига, че понякога са социално жестоки и откровено недемократични, но са и недопустимо опасни спрямо обществената тъкан и нормалното функциониране на държавата като единен организъм. Никога, повтарям никога, откакто се помня и мога да помня, не е имало подобно неистово и необмислено, базирано на първични инстинкти и мотивирано от користни интереси хаотични, абсолютно несвързани едно с друго действия и дейности, резултат от импровизация на приумиците и симулация на нещоправене! Не минава ден без да му хрумне на някой нещо и сякаш това не е стратегиращ екип, а сбор от заклети индивидуалисти, всеки прави каквото си знае и както си може. Обществото е подпухнало от незнание за това, което се еслучило и за онова, което предстои да се случи. То става разногледо и изпада в потрес и ступор