Бягството е път. Моят има две посоки - навън и навътре. Когато бягам съзнателно – пътешествам. Обикалям света, разглеждам България. Когато бягам несъзнателно – боледувам. Тогава изучавам себе си, сянката си, дълбоко укриваните си тайни и изтласкани спомени. (Имам настолна книга - „Болестта като път”, често я цитирам.)