/КРОСС/ В последните дни бързо се разви и бързо утихна скандалът, че издателство „Просвета" като част от новия си пакет учебници, одобрени от МОН, е взело решение да създаде черно-бяла, освен цветна, версия на учебниците за гимназиалните класове. Мотивът зад хода е, че така ще има и учебници, които „да са достъпни и за социално слабите ученици." Публичното пространство избухна в гняв, препирни и уточнения. Скандалът се развихри бързо след вечерната емисия новини на БНТ от 29 август и бързо умря на 31 август, когато по време на пресконференция в Стара Загора министър Вълчев увери, че тези учебници няма да бъдат разпространявани (след препоръка на омбудсмана Мая Манолова). Лятната буря на тези събития има риск да бъде забравена още с жаркото слънце на идния понеделник. А е важно, изключително важно случаят никога да не бъде забравян, при това в светлината на развитията, които го направиха възможен. От което и тази статия черпи своята мотивация. Загубени в скандала В цялата публична буря на скандала около разделението между цветните и черно-белите учебници три групи мнения изпъкнаха особено силно. На апологетите на доминиращия ред чрез говоренето им, на технократичния елит и на учителите - чрез мълчанието им. Множество коментари гласяха, че решението за различните учебници все пак е добро, понеже осигурява възможност на бедните да си ги купят