/КРОСС/ Най-малко 0.8 и най-много 4 процента е размерът на концесионната такса, която дължат на обществото фирмите, добиващи метални руди у нас. Така е определено в методиката към труден за произнасяне акт на Министерския съвет от 2007 г. В най-добрия за бюджета случай 96 дяла от приходите отиват за инвеститора, 4 остават за държавата. Официалните български икономисти се колебаят в оценката си много или малко е това и за кого. Да отбележим, че в различните провинции на минна Канада данъкът на добивните компании - общински и федерален, варира между 25 и 31% от облагаемия доход. Малка България е сякаш по-щедра. Вместо да опита да поправи това и ред други сходни „недоглеждания", един нов документ, пълзящ към Народното събрание и носещ името „Национална стратегия за развитие на минната индустрия", настоява за още по-либерално таксуване на българските подземни богатства. Казано накратко, минната индустрия държи да бъде провъзгласена за национален приоритет и търси гаранции, че няма да бъде обременявана с нови такси и режими. Това е разбираемо, все пак водещ автор на стратегията е Минно-геоложкият университет, който отдавна е под егидата на Българската минно-геоложка камара, браншовата организация на минния бизнес. Няколко министерства и Геологическият институт на БАН са дали благословията си. Но това привидно единомислие от гледна точка на гражданите крие две основания за безпокойство, истински минни полета