Ще добавим накрая, че за да тръгне тази идея, да намери своя адекватна форма на осъществяване, и изпълнителната, и законодателната власти трябва най-накрая да разберат, че организациите и медиите на българите зад граница са спефична мрежа, опасваща различни страни и континенти, в които живее вече една значителна част от българския народ. И тяхната роля за съхраняването на идентичността, езика, връзката с Родината, и без правителствени програми с мерки, които не се изпълняват или са написани така, че изискват априори промени в законодателството, ще продължи. Но жалко за такава държава, която още не е разбрала, че за такава значителна спрямо населението в страната емиграция и историческа диаспора, трябват не партийни боричкания и пазарлъци тип "Аз на тебе, ти на мене", незаинтересованост, търсене на причини нищо да не се случи - с което повечето управленци се справят добре. Трябва компетентност, ангажираност, политическа воля не на думи, а на дела, и съвсем друг вид държавна политика.