Десет часа сутринта е. Излежавам се в прекрасната синя къща на моите домакини от Галата. Галата е място над Варна. На триста метра от нас тихо бучи Черно море. Кротко море, пълно с гласовете на антични удавници. Излежавм се. Вече съм на 41 и мога да си го позволя. Да се излежавам - доволен от развитието на нещата, от себе си и от света около себе си. Пълен със спокойствие. Със знанието, че не всичко е съвършено, но това, което Е, е единственото и най-прекрасно нещо, защото няма друго, освен това, което Е! Само животът в настоящия момент е вечен и велик - и аз плувам в добро чувство, осъзнавайки точно това. Излежвам се. Сръбвам си силно подсладено кафе с млекце. Това не е упадъчно самодоволство, Бога ми! Това е приятното чувство за извисяване над желанията, над доброто и злото и над суетата на живота. Моята домакиня е красива. Казва се Ники. Художничката Ники. На четиресет и две години е и също май се е извисила над нещата. Но има две малки дъщери и те я подръпват (както ми се...