Веднъж Настрадин Ходжа вървял по пътя за Бухара. За спътник му се паднал неспокоен и приказлив човек. Той задавал въпроси и без да дочака отговори, сам ги намирал, разказвайки истории от живота си и по-често такива от живота на познати на познатите си. Настрадин все повече се умълчавал и накрая се чувал само безспирния брътвеж на спътника му.
-Не си струва царят да ловува със соколи, по-добре с беркути(скални орли). Беркутът лесно може да грабне цяло агънце ... Агънцето трябва да се готви със специална подправка. Мой роднина, готвач в двора на шаха на Бухара, ми е казвал, че тази подправка изостря ума. Аз мога да стана съветник на шаха, толкова често съм ял от това печено! А то иначе е обкръжен от едни глупци ... Всъщност, как да разпознаеш глупеца?
-По два признака, - прекъснал го Настрадин - глупецът много говори за неща, които са му безполезни, и се изказва за това, за което никой не го пита!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!