„През последните години страната ни неизменно отчита стабилни макроикономически показатели – икономически ръст, намаляваща безработица, и те трябва да бъдат използвани за постигането на реална промяна в ежедневието на хората и повишаване на тяхното благосъстояние“, заяви още президентът. Румен Радев подчерта също така, че коефициентът на конвергенция на България, спрямо другите държави от ЕС, е нисък и страната ни остава най-бедната държава членка на ЕС. „Най-важното за нас е да създадем привлекателни условия и високоплатени работни места за младите хора, така че те да избират да остават тук“, подчерта президентът.
България може да се утвърди като страна с центрове за логистична поддръжка и ремонт на авиационна техника от гражданската авиация, посочи държавният глава. Страната ни разполага с много висококвалифицирани кадри в областта на авиацията, с висши училища, които обучават специалисти, и ще разчита на експертната оценка и на подкрепата на Световната банка за осъществяването на тази идея. Румен Радев добави, че успешното функциониране и постоянното разширяване на логистичния център на „Луфтханза-Техник“ в София, е доказателство за възможностите на България да затвърди позициите си в тази високотехнологична сфера.
Президентът Радев запозна представителите на Световната банка и с инициативата за създаването у нас на международен институт за устойчиво развитие с научен център, в който да бъде изграден ускорител на ядрени частици с технология от ЦЕРН, и който да обединява на едно място наука, образование и медицина на изключително високо ниво. „Тази идея се подкрепя както от научните среди на Балканите, така и от държавни институции“, добави Румен Радев. При посещението на държавния глава в Париж подкрепа за идеята беше изразена и от страна на ЮНЕСКО.
Президентът отново подчерта необходимостта от всеобхватен подход към Западните Балкани, в който освен за транспортна и енергийна свързаност, да се работи и за по-тясна интеграция в сферата на науката и образованието.
Представителите на Световната банка изразиха готовността си да предоставят своята експертиза по представените от българския държавен глава проекти. Те откроиха и ролята на България като фактор на стабилност и за задълбочаване на регионалната интеграция в Югоизточна Европа. На срещата беше потвърдено и желанието на институцията да работи за постепенното преодоляване на пречките пред човешкия и икономически обмен в нашия регион и за постигането на реален напредък в регионалното сътрудничество.
По статията работи: Веселина Василева