Така се утешава вдовец. Някъде далече, в чужите страни, безутешните (да бе!) рицари плачели и ридаели, когато любимата им умирала, покрусени (да бе!) пишели скръбни епитафии, отивали в манастир – а нашият мужик дори и не мислел да скърби. Изпитвал странно облекчение, странна свобода, пред него се очертавали нови житейски перспективи. Ама разбира се! Ще си намери друга. Няма на света друга култура, в която да се отнасят към жената толкова цинично, както е било при нас. И всичко това ни оста