Автор: Ростислава Димитрова Аз не те познавах до вчера. Нито ти мен. Обаче този прекрасен мъж ни срещна. Аз не съм първата му и кой знае дали ще съм последната. Но ти си единствената му майка. Аз не искам да те изместя или засенча. А просто да вървя по общия ни път с него. Аз си имам моите недостатъци, а ти - твоите. Не искам взаимно да си ги натякваме. Аз си имам добрите страни, а ти твоите. Нека си ги припомняме по-често! Аз не разбирам от всичко, нито пък ти! Но ме остави сама да те попитам. Дай ми…