В тази ролева достатъчност и театрален комфорт се окопава почти всеки социално облагодетелстван участник – служител с гарантирани привилегии и примамлива професионално-ролева перспектива. Така цялата енергия и персонален стремеж напомпват ролята, асимилират човека, разпарчетосват цялостта му, защото успехът на ролята превзема личността в егоцентрично самодоволство. Кукловодът тържествува, актьорите са обладани от ролите, пиесата триумфира – системата се самовъзпроизвежда от зрителския интерес и неизбежността на илюзията е повсеместна.