Не съм сигурен минава ли ден, без някой да изрече на глас, че не можем да я караме все така – "от днес за утре". Че няма как нашата държава, нашето населено място, нашето правосъдие, нашето образование или здравеопазване, нашите институции и каквото още се сетите "наше", да се събуждат всяка сутрин с усещането, че не е имало никакво "вчера". Все едно, че не са били взети конкретни решения, които сме длъжни да следваме; все едно, че правото не е универсална норма, а...