/КРОСС/ „Купуването и продаването на гласове е престъпление" е изборното близначе на „Преди употреба прочетете листовката". Безсмислено и досадно, но задължително. Тази думичка „престъпление" създава големи дизайнерски главоболия - или ще се падне под портрета на кандидата, или под името на партията, да се чуди човек къде и как да я смести на плаката, че да не дава лесен повод на зевзеците да се присмиват. Зевзеците впрочем са наясно кое е най-смешното в цялата работа, те знаят, че гласът на един избирател в момента върви по 100 лева. Свърши се с кебапчетата и двайсетолевките. „И демокрацията, како, поскъпна - избирател от ромски квартал. - В селата им дават по 50 лева, но в града всичко е по-скъпо, затуй и демокрацията." В смътните си и изкривени представи той почти е прав - каква е демокрацията си личи по това какви са изборите. Пазаруването на избиратели може да не е сред тежките престъпления в наказателния кодекс, но по отношение на демокрацията то е възможно най-тежкото. Нещо като предумишлено убийство на демокрацията по особено циничен за жертвата начин. Това че в едни избори не участва само една партия, която конституционно е упълномощена да има ръководната роля в държавата, все още не означава демокрация. Отсъствието на тоталитаризъм не е непременно гаранция за демокрация. Първото може да свърши, без задължително да започне второто. Демокрацията не е нито автоматична, нито неизбежна