Обичам да чета трилъри, но често подхождам с леко недоверие към по-обемни криминалета – смятам, че авторът рядко може да задържи успешно вниманието ти от началото до финала, ако страниците са повече от обичайните 300-400. „В очакване на сряда“ (изд. „AMG Publishing“) ме изненада приятно, защото надмина очакванията ми и прелиствах цели 600 страници с безспирен...