Три месеца! Не знам бързо или бавно минава времето. Знам, че минава безрадостно, сиво и тъжно. Не, отсъствието ти не е тъга, болка е, не е болка, рана е. Съзнанието ми отказва да приеме, че ще живея така до края на дните си. Бързам да се прибера вкъщи, сякаш ти си там - ще ме „усмихнеш”, ако съм тъжна, ще ме успокоиш, ако съм ядосана,