Гледам българските хълмове, заоблените и къдрави чуки от изток и запад, понякога наистина с възторг – особено когато е влажен и хладен летен ден. И всичко още е свежо и ярко и я няма жежката и съсипана августовска прегорялост. Съветвам ви: гледайте България в такива дни – когато е прохладно и слънцето не прегаря тревите и зелените палта на дърветата. Тогава в българския въздух има доста сочна и лесна за намиране надежда. Иначе – когато почне да прежуря – става по Йордан Йовковия начин – кравата лежи без дъх на земята – безнадеждно е. В такива мигове на леко и свободно дишане и въздигащи се в душата свежи надежди аз си казвам, че каквото е било – било. Може и животът ми да не е станал такъв, какъвто съм очаквал, може и да съм пропуснал някои добри неща в тоя свят... Но... Но занапред мога да зарежа всички суети. Да захвърля злобите и алчните стремежи, които мъчат човешката душа, и да стана чист човек. Да стана овчар. Наистина си мисля така. Аз съм проклет и ироничен човек. Дори...