Връщането на Делян Пеевски в парламента е апогеят на това управление. Така то се сдоби с нужните му плътност и маса, на които идеално пасват както безизразната маска на премиера Орешарски, така и ексцесиите на крепителя на кворума „Атака", сюблимно въплътени в средния пръст, който депутатът Десислав Чуколов показа на група граждани, а чрез тях и на целокупния избирател. Оттук насетне всичко е „безпощадно ясно". За всички, които имат очи да виждат и уши да чуват. Властта цинично се саморазголи в „социалните си валенции", както би казал г-н Пеевски. А те не са маловажни. Чрез „казуса Пеевски" задкулисното става очевадно, маските се свличат, даже последните ни илюзии за независимост на една или друга институция се разсейват безвъзвратно. Явно принадлежим към нация, страдаща от ендемично поражение, както пише по друг повод Е. М. Чоран. Не искам да звуча като песимист, но, сами преценете, има ли съмнение, че: 1. Отказът на Конституционния съд да се произнесе (тоест връщането на Пеевски като депутат), е продиктуван не от върховенството на закона, а от партийните тежнения на неговите членове? Още лятото медиите пресметнаха (с оглед на влиянието на БСП-ДПС) как би изглеждало едно гласуване по „случая Пеевски" и трябва да кажем, че прогнозите се сбъднаха сто на сто. Политизацията на Конституционния съд бе потвърдена и от докладчика по делото Румен Ненков