Предполагам, не е житейско удоволствие тези дни да си на мястото на Иван и Андрей. Разбира се, тяхното място все пак е за предпочитане, отколкото мястото на Васа Ганчева. Но въпросът е принципен – трябва ли двамата да бъдат обвинявани в убийство. Повече от препоръчително е да се разберем веднъж завинаги. Иначе медийният казус ще ни преследва като досаден призрак. За да се разберем, първо, трябва да опитаме да разберем Ганчева - какво направи тя в краткия откъс между влошаването на професионалното си здраве и физическата си смърт. След като я показаха да взема онези пари, тя написа отворено писмо, че случилото се с нея е „поръчково убийство на свободата на словото”. Доброволно се съгласяваш да пишеш не каквото мислиш, а за каквото тайно ти плащат – и след като се разчуе, измисляш собствена дефиниция за свободата на словото. Според нея пък се позиционираш като жертва на цензурата. Ако не откривате абсурда – моите съболезнования за вашата роднина, близка или приятелка. Запомнете я...