Трябваше да свърша малко специфична работа. Поръчаха ми я и аз се зарадвах. Тези, които ми я поръчаха, покриха разходите, които бяха нищожни – 5 дни в 4-звезден хотел в малък град. Пристигнах, настаних се, извадих предварителните си записки, поръчах си вечеря в стаята. След това излязох да се поразходя. Излязох, вървях и не се изненадвах. Всичко беше старо, олющено, разбито. Влязох в един магазин, за да си купя цигари. Хората на опашката преди мен пазаруваха на вересия – по две-три яйца. На един от клиентите му бе отказано, прекалено много яйца вече дължал, човекът се сви, после пожълтял напусна магазина. Когато дойде моят ред и се снабдих с тютюн, се поинтересувах колко дължи човекът, бях готов да покрия вересията му за яйца, колко като брой да са тези яйца, 100% не са 5000... Не били 5000, били 30. 30! Отвратително безобразие. Казах на продавачката какво съм решил да направя и я попитах как се казва яйченият длъжник. Продавачката не ми каза името му. Каза ми да не го правя,...