Ако разгледаме тенденциите в икономическите загуби от 1970 г., светът трябва да се подготви за още по-големи такива в бъдеще:
Тази година САЩ бяха ударени от най-мощните урагани от последните 12 години. Според оценките ураганите Харви, Ирма и Мария са допринесли с 93 млрд. долара към годишните икономически загуби от глобалните бедствия. Горските пожари в Калифорния, които продължават да бушуват, ще увеличат сумата с още 7 млрд. долара. А бурите в централните и източни щати в САЩ ще внесат още 2,5 млрд. долара. Икономическите загуби отчитат каква би била икономическата производителност, ако бедствието не се бе случило.
Само икономическите загуби от природните бедствия обаче може да изкривят перспективата ни за това, което е изстрадал светът. Причината е, че по-богатите страни, по дефиниция, биха отчели по-високи икономически загуби от по-бедните страни. Данните, например, не отчитат, че катастрофалните наводнения в Южна и Югоизточна Азия през 2017 г. са довели до 1200 смъртни случая и десетки хиляди хора, изгубили дома си.
Освен това макар че повечето загуби са в резултат на „природни“ бедствия, те включват последици от климатичните промени, предизвикани от човешките действия. Знаем, например, че с повишаването на средната глобална температура ураганите, наводненията и горските пожари ще станат все по-чести. Как това ще се отрази върху икономическите загуби е трудно за оценка.
А и може би няма смисъл да очакваме такава. Икономическите загуби през последните 40 години очевидно показват, че светът се насочва към все по-унищожителни времена. Най-добрата застраховка срещу тях е да преборим климатичните промени.
По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Веселина Василева

