Върбица е затихващо градче на шест лева и петдесет стотинки от Шумен с топъл през лятото и студен през зимата автобус. Измерено в разстояние, отсечката е около 60 км. Пътят за Върбица е почти разбит. Почти, защото областното пътно управление прави известни усилия, за да закърпи донякъде широките красиви и ерозирали дупки. Преди седмица, силно казано, Върбица беше разтърсена леко. Баба на име Гюлзар се обеси. Силно казано, защото хората вече не ги докосват и самоубийствата. Шумът около бабата затихна като стар спомен. Нямаше кой да държи жив разговора за патологичния случай. Приемаме самоубийството като естествен изход от безизходиците на България. Синовете на тази баба са в Западна Европа. От близо три години живеят и работят там заедно с жените и децата си. Там са, защото тук, във Върбица, биха се обесили всички заедно, за да се разтоварят не от самотата, а от тежестите на живота. Преди дни се прибраха и погребаха майка си, която отдъхна по собствена воля, призована от...