Автор: Николай Янков Отварям вратата и влизам в коридора. Чувам топуркането на крачета, последвано от звънкото детско гласче на тригодишния Алекси: - Татичке, татичке! Виж това! Всеки път се разтапям, когато се обърне към мен така. Не с „тате“ или „татенце“, а точно с това мило „татичке“, запечатало тъй умело усета му към най-причудливи, ала и толкова сладки словообразувания. Алекси вече е пред мен и държи в разтворената длан новата си играчка. Подава ми я, за да я огледам и оценя по бащински. - Страхотна е! – казвам аз на нищо и никаквата фигурка от шоколадово яйце, която мяза на…