Никак не обичам преките пътища. Всеки ден, като се оправя вкъщи, като подредя телесните си сили и мислите си, аз потеглям навън. И не тръгвам право към "Цариградско шосе", по което, както вече разказвах, са докарани тук какви ли не странни хора – примерно печенегите след битката при Левунион от 1091 (и сега аз виждам свирепите и лъжливи степни черти в лицата на техните потомци) – а тръгвам надолу. Надолу, надолу. Как майсторски можем да определим кое е надолу и кое – нагоре! Във времето на тая битка, при Левунион (сегашния Енос на устието на Марица), картите са били обърнати. Доколкото си спомням – само арабските карти, но като че ли те са били единствените свестни карти по това време. Така че – всичко е въпрос на гледна точка. И на човешко решение. Кое е горе и кое е долу – решаваме ние. Та в тия карти Север е бил отдолу. И аз тръгвам надолу. Не вървя през правия и прашен като строителна площадка квартал, а заобикалям и се спускам към това място, което е известно на...