/КРОСС/ През лятото на 622 г. пророкът Мухаммад, придружен от своите най-близки сподвижници, преминал успешно разстоянието между пустинната Мека и оазиса Ятриб, известен по-късно като Медина. Преселението (хиджра) ознаменувало първия ден от ислямския календар и поставило наченките на уммата като нова обществено-политическа формация, която по-късно ще застане в основата на мюсюлманската държавност и идентичност. Според професора по ислямска история и култура от Университета в Хамбург Албрехт Нот хиджрата извежда зараждащата се мюсюлманска общност от състоянието на обект и жертва на обстоятелствата в активен субект и деец на важни исторически събития. Близо хилядолетие и половина по-късно нееднородни групи от населението на Близкия изток и Африка ще поемат по пътя на своето преселение от размирните райони на военни конфликти към благодатния континент Европа. В светлината на съвременните събития процесите, които наблюдаваме днес, независимо дали ще ги наречем бежанска вълна или миграционен натиск, бележат наченките на противоположния процес на преобразуване на хомогенни национални общности субекти в хетерогенни маси обекти.  Разбира се, аналогиите в историята могат да бъдат колкото изкушаващи съзнанието, толкова и подвеждащи на подсъзнателно равнище. Безспорният факт е, че фрагментацията на общности е все по-отчетливо забележима тенденция в посока от изток на запад и от юг на север