Аз пак си внесох здравната осигуровка... Докога ще правя така? Докога ще бъда келяв и омърлушен роб, който кара по течението и се съобразява и навежда глава и от мързел и от нехайство все маха с ръка и все казва: Абе да правят каквото щат! И ще си плаща здравните осигуровки, ще си изтърпява безобразията, ще изяжда изпражненията, които неговите сънародници, понаграбили отнякъде власт, му изтърсват с цели кошници. Докога? Докога ще бъда българин? Затъпял и примирен изрод, който не се бунтува дори когато усети, че изотзад му събуват гащите? Докога ще гледам ножовете в кухненския шкаф с трепет, без да имам смелост да извадя най-големия и да скокна, та да извадя езика на крадливия и алчен гад, който ме язди, та да го отрежа и да го закова на стената – за да се зарадват сънародниците ми? Докога? Тия думи се казват от всеки мой смел връстник и задочен приятел от времето на Паисий насам. Но – за конкретния случай. Майка ми е доста буйна за възрастта си дама и ето – при поредните й...