На двадесет и осмата година от началото на „прехода“, без да сме водили война, населението на България е намаляло с два милиона. Толкова още са напуснали страната. Разтегната във времето, неумолимо тече спиралата на демографското угасване на държавотворния народ – българите, съчетана с опразване на територията и концентрация на населението в два-три градски центъра. България стремително се деиндустриализира и деинтелектуализира, а в структурата на остатъчната българска икономика преобладават „услуги“ и сектори със семпло технологично ниво. Печелившите отрасли са поделени и разпределени между няколко олигархични клана, закачени за административните структури на остатъчната държава, с която се намират в персонална, корупционна и властова уния. Селското стопанство бележи устойчива тенденция към продължаваща концентрация на поземлената собственост и финансовите потоци в ръцете на няколко крупни агрогрупировки, водещи до формиране на преобладаващо монокултурно латифундистко земеделие.