Какво още, щом вече имаме и това? Управляващите направили въпросници и чрез тях изготвяли досиета на политическите си опоненти. Както научихме във въпросниците фигурирали осемдесет и една точки. Въпросите касаели биографиите на опонентите дотук, освен това имало въпроси за най-личните кътчета от живота и живота на родните и близките на опонентите на управляващите, любими кръчми, любими гозби, марки автомобили, култове, дори училищни прякори... Тук дори Лаврентий Берия би кимнал одобрително. На националсоциалистическите методи на уж десните и демократически управляващи. Странно, може би това е обичайна практика. Може би в политиката това се прави навсякъде и винаги. Отвратително е, но дори и така да е, не съм чул някой да е бил хванат да го прави... Сега обаче въпросниците на управляващите май ще се окажат факт. Какво още, щом вече имаме и това? Изглежда едно е ясно – привилегията да оцеляваш на всяка цена е осъществима, само ако си самотен корабокрушенец на остров или българин.