От архива
Иска ни се
Влак пътува към морето. В едно купе пътуват грузинец и девойка. Девойката мълчи през цялото време.
- Девойче - не издържа по едно време грузинецът, - защо мълчиш непрекъснато?
- Иска ми се, мълча си! - отговаря девойката.
- Иска ти се, а си мълчиш! - удивлява се грузинецът.
Усмихни се, България, и на нас ни се иска, когато отидем на родното Черноморие да не получаваме стомашно-чревни разстройства от развалени кюфтета и вкиснала бира, да не плуваме във фекалиите на цяла София и половината държава, да не ни взимат по 50 лева за чадър и шезлонг и да не слушаме чалга, бръмчене на кранове и бормашини. И ако може, тръбите на басейните да не засмукват децата завинаги и също така, като дойдат у нас на лагер, да се ги приемат в болница по 30 наведнъж. Иска ни се, ама няма.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗