Помня го от момчешките ни студентски футболни мачове – беше истински Роналдиньо в атака – и блестящ Боби Михайлов на вратата. Много години по-късно си издаде първата стихосбирка, на която приятелите се радвахме от сърце, и на която рекламно-мениджърската литературна критика погледна със снизходителна усмивка. Точно тогава си казах, че в България тайно и полека е вървял към своето си изящно слово Поетът Асен Масларски. Беше ми красив този миг – да държа неговата книга в ръка и да му се радвам – същият вглъбен в себе си човек, същият взискателен пич, който не прави компромиси пред Изкуството. И никак не ми се искаше да окачи китарата си на гвоздея – и да се втурне в литературата с хъс на покорител. Защото помня времената, в които Асен тръгна с кухата си китара – и завладя България! Точно това е – Асен завладя България – и накара хората да търсят добрата песен...