Има и една специфична законодателна причина, приета очевидно под натиск от правозащитните НПО-та. Тя е, че от 2014 г. не може да се подслушват разследвани лица и свързаните с тях близки, както и да се следят разпечатките на телефонните им разговори. Което не само дава шанс престъпниците да се измъкнат, но и помага да осъдят държавата в Страсбург, както са го направиха близките на издирван за две убийства пред дискотека “Соло” младеж.
Ситуацията се отежнява от хора, работили в системата на службите като сегашния лидер на Костовата партия ДСБ, Атанас Атанасов, по известен като джобния генерал, който вместо да поеме своята част от отговорността за сегашното състояние на системата, налива масло в огъня и сее интриги. Лицемерното търсене на политически дивиденти, обаче е опасен бумеранг, защото цената за това са невинните жертви.
Изводите са прозрачни. Политическите напъни на изхвърлени от парламента политици са безполезни, те обслужват единствено подсъдните олигарси. Вторият извод е за управляващите, които и да са те - не бива да се жалят средства за модерни информационни технологии в институциите, призвани да се борят с престъпността. Не по-малко съществен е и другият – законодателите не трябва да се поддават на натиска на псевдозащитници на човешките права. Демокрацията няма да пострада от ограничаването на някои права, в полза на сигурността на гражданите.

