Едно познато на всички клише гласи, че сме на толкова години, на колкото се чувстваме. Има ли обаче реален смисъл в това? Първата ни асоциация е за нелепо облечен за възрастта си човек, който отчаяно се опитва да демонстрира усещането си за младост. От друга страна, възниква резонният въпрос какви са критериите, които определят кога човек трябва да започне да се възприема като “зрял” и “сериозен” и какво означава това като реализирана промяна в социалната роля, която изпълнява. Във връзка с непрекъснатия стремеж към изучаване на принципите на позитивната психология Световната здравна организация промени границите на младостта и зрелостта, отпускайки “бонус” който ни дава възможност по-дълго да се наричаме “млади”. Всъщност до настъпването на очевидно “преклонната” възраст усещането за годините и възрастта е свързано преди всичко със социалните условности и все още доминиращи обществени норми. То е обусловено по индивидуален начин или със започването на самостоятелен живот и...