Часът е 8,30 сутринта, вися на спирката на "Плиска", докато вали проливен дъжд. Чакам 76, за да се придвижа по някакъв начин до далечния "Младост" 4, че имам работа в бюрото по труда там. Електронното табло на спирката ми показва, че единственият автобус, с който мога да се придвижа до заветната цел, ще дойде след цели 35 минути. И това е през седмицата. След хиляди "благословии" по адрес на шефа на градския транспорт, на положението в държавата и въобще на живота като цяло дойде 76. А вътре - красота - разбити седалки, течащ покрив, всеки нервничи, след като е заприличал на мокра кокошка от бурята навън. Мрънка, но пътува с градския транспорт. И дори дупчи билетче. По средата на пътя някакъв повече превъртял от нормалното пътник започна да разказва какво е прочел в интернет, но всички наум се молехме да не започне да буйства. Признавам си, че тази случка е отпреди няколко месеца, както се досещате от метеорологичните условия, но е запечатана кристално в съзнанието ми, понеже не...