Няма начин Чургус да не знае, че икономическата изостаналост на района не се дължи на природно бедствие, а на точно пресметната политика и на „добрите отношения“ между двете държави през изминалите десетилетия. Чургус удобно пропуска да каже, че добрите отношения между двете държави, трябва да служат на материалното и духовно благосъстояние на българското малцинство, а не самото малцинство да бъде жертвано в името на добрите отношения. Или по-точно, в името на вековните великосръбски блянове за създаване на Велика Сърбия с окупация на чужди територии и асимилация на чужди народи и малцинства. Не така стоят нещата с „временните несъгласия в самата общност“. Те не са временни. Несъгласията с политиката която югославските и сръбски власти провеждат в Западните покрайнини срещу българите не е от вчера. Тя продължава един век. Съпротива винаги е имало и ще има. Тази съпротива произлиза от легитимното право на всеки народ и всеки човек по света да се бори за свободата си.