Преклонението пред чужденците като че ли е много вградено в нашия характер, въобще цялото пренапрягане около председателството го показва - как ще ни видят чужденците, да има ли протести, да няма ли, като че ги подреждаме протестите, да има ли билбордове... Това не е необходимо - има малки страни, които са председатели по няколко пъти и даже не го забелязват.