Уволних Бойко Борисов. Веднага искам да спра вниманието върху глагола, който е в минало свършено време. Край. Ако е имало колебания, те са безвъзвратно забравени. Но не е имало. Уволних премиера на България без да ми мигне окото. И спазих всички изисвания на Кодекса на труда. Там си е казано, че първото провинение се наказва със забележка, второто – с предупреждение и накрая – марш от работното място. Можех да предложа освобождаване от длъжност по взаимно съгласие, но никаква взаимност не е имало и нямаше как да се стигне до съгласие. Постъпих честно. И съвестта ми е чиста. Б. Б. кандидатства за постта с демонстративно самочувствие. Добре е хората да вярват в съдбата си, да правят уверени крачки към върховете на свойте възможности. Понякога е добре дори да мачкаш конкурентите си, грубо да ги притискаш с чудовищни обвинения и да ги зашеметяваш с бързината на решенията си. Но винаги е любопитно какво ще излезе от всичко това. И в името на експеримента един нахъсан мъж получи...