/Поглед.инфо/ Струва ми се, че можем да приемем за аксиома, че комай всеки смята, че трудът му е недооценен, а още в по-голяма степен невъзнаграден както би трябвало. Българинът сравнява своето заплащане с това на тези, които получават повече от него, за да дири тайни козни в едно или друго решение на това или онова правителство. Завижда на тези, които имат организацията и решимостта да наложат исканията си. Сравнява собственото си заплащане на труда с онова в съседните балкански страни, а и с това в Европа. С удоволствие премята в устата си двете или три хиляди евро, получавани от немския трудещ се, като често забравя, че облажаваният плаща редица данъци, такси и наеми, за които в България и въпрос не става.